Сесията продължава. Остава още по-малко от седмица, но цели два изпита...
От предишните изпити още няма резултати, но си мисля, че минаха добре. За странознанието на САЩ четох, четох, пък ми писна да чета и реших да гледам филми. В крайна сметка, не е ли по-добре да добиеш представа и да занеш за какво става въпрос, от колкото да се мъчиш да си пълних главата със сухи факти? Подкарах ги тематично - "Gangs of New York" (ирландските преселници и разни други междуособици, брутално надъхващо меле в началото), "The Patriot" (войната за независимост, изопъчена и пренаписана история, но пък забана), "The Last of the Mohicans" (френско-индианските войни, красив саундтрак!!!)... Щеше ми се да изгледам (пак) и още някои неща, като например "Once Upon A Time In America", "The Right Stuff", "The Untouchables" и др. но в крайна сметка не остана време. Изпитчето се състоеше в няколко часа писане на есета, и в крайна сметка, второто есе го озаглавих "American Pop-Culture - Where Facts Meet Myths" или нещо от сорта, и подхванах нещата от Дивия Запад с Бъфало Бил, Джеси Джеймс, Док Холидей, през Сухия режим с Ал Капоне и Елиът Нес, Atomic Age giant monsters, Space Age alien invaders и пр, та до наши дни - с препратки към този и онзи филм.
така де, човек ако сам не си направи образованието интересно, няма кой друг. Трябва навсякъде да си откриваш това, което те интересува и чрез него да си пълниш главата. (все пак, тва не помага при латинския, който ВСЕ ОЩЕ влача)
Сега предстои изпита по Нова Английска Литература, който обхваща "новата" литература от миналия и по-миналия век. Вчера вечерта изгледах "Гордост и предразсъдъци", с участието на бъдещата ми жена, Кийра Найтли в ролята на Елизабет Бенет.
Изпипан в кинематографично отношение, брутален откъм актьорска игра (калпавите субтитри само разсейват и пречат да се съсредоточи човек върху натруфения британски английски) и изобщо - много добър филм! При все, че историята изобщо не е мой тип (и няма начин някога да седна да чета книгата) - момичешкия кикот и снобарските диалози ми дойдоха в повече, да не говорим, че най-близкото до екшън сцена бяха танците на някакъв умрял бал. Но пък това ми беше компенсирано с адски красиви панорамни кадри, дълбочина и детайл във всяка сцена, тънък хумор и невероятно актьорско присъствие (имам предвид целия състав, въпреки че на мене дори само Кийра ми стига да ме държи до края).
Преди врама подобно се случи и с "Love Actually" - при все че бягам от романтични комедии като дявол тамян, тази я гледах заради Кейра и тя взе че много ми хареса. И това при наличието на Хю Грант, който просто не понасям - да не повярва човек!
Айде сега, стига приказки, обратно към ученето.
No comments:
Post a Comment