Не казвам "моето куче", понеже Минка не е моя. На никой не е. Тя си е нейна си. И си е наша.
От къде дойде? Не знам точно, появила се е о някое време около блока, скитосвала си е из махалата. Ако не се лъжа съседа над нас я е кръстил Минка. На колко е години - само тя си знае. Каква порода е - много хора като я видят и са ми казвали, че това куче е канадска лисица, знам ли, може и канадска лисица да е. Първо започна да си живее зад блока. Съседите под нас гледат кучета, и от някъде й домъкнаха една дървена колибка, която й оставиха да си живее в нея. По едно време си имаше кученца, ама някой й ги взе. Мисля, че са били циганите от махалата, понеже Минка не проявява никаква етническа търпимост и ги лае всичките наред (с изключениена тия дето метат улиците, тях добродшно ги оставя да си вършат работата). По едно време я бяха прибрали кучкари, но хората от блока отидоха и си я взеха обратно, и този път й сложиха на врата каишка с медальон, за да не я помислят пак някъде за улично куче. От тогава насам не е имала кученца, може би кучкарите са й направили нещо.
С течение на времето Минка си свикна с повечето хора от входа, особено с тези между третия и петия етаж. Аз съм на четвъртия. И понеже зимите са студени и не е готино да си навън в дървена колибка, наравихме на минка в един ъгъл на стълбището нейно си място, постлано като за нея си, с кутийка от маргарин в която й сипваме вода и пластмасова тарелка за разните там кокали и саламчета, които си похапва. И като става дума за ядене - преди не подбираше, ядеше хляб и изобщо всичко каквото й хвърлиш. Сега така се е разглезила, че неща, които не са расли на кокал изобщо не поглежда. Кокали, кренвирши... Минка придава съвсем нов смисъл на израза "кучешки живот".
Така се е привързала към нас, че ни следва къде ли не. Хората от квартала я познават. Обходила е целия град, и си намира пътя към вкъщи без никакви проблеми. Примерно, отивам на село, а тя идва до гарата, спира се пред вагона, чака докато тръгне влака и като ме изгуби от поглед врътва опашка и си се прибира съвсем самичка през улици и подлези. Идва с мене до университета - "Днес да не си бил на лекции?", "Да, защо?", "Ами видяхме ти кучето пред ректората". Идвала е и до работата, даже се е качвала до третия етаж, всички й се радваха адски. Седи и чака, 5-6-7 часа, и когато си тръгвам изскача от някъде и започва да скача около мене и да върти опашка. Вчера също ни чакаше пред киното, и като излязохме след филма си играхме с нея по центъра, в ония заградени места с трева пред пощата.
Същевременно Минка си се грижи сама за себе си и има пълна свобода да си прави каквото си иска. Аз не я разхождам и не й чистя. Тя няма каишка. Никой не я връзва. Ходи когато и където си иска с който си поиска. Може да си пие вода от локвите, да лае по когото си иска, да гони колите и колоездачите и сама си носи отговорност за себе си. И в същото време винаги си има къде да се прибере и кой да я нахрани и да я погали. (Ако трябва да дефинирам the perfect relationship ще е нещо точно в тоя стил - да си имаш кой да те храни и да те гали, но да не те връзва и да не ти слага каишка) Щастливо куче е тя.
Кучето наистина е най-добрия приятел на човека. Няма нещо, което да се сравни с тяхната безусловна лоялност. Просто като я видиш Минка как ти се радва като те види, как й се тича и й се и грае с тебе...
No comments:
Post a Comment